Пак се напих

Защо пием? Какво е това чувство, което ни кара да пием и да се напиваме? Още една бира (седма), още една водка, още една чаша вино? Напрао незнам. Може би е любовта? Какво е любовта? Едно временно психическо разстройство. Или пък самотата ни кара да пием? Моятаааа приятелка бутилкатаааа. В момента не чуствам нито любов, нито самота, само едно приятно, лееекичко чувство, което не мога да опиша. Бях с приятели, беше ми весело, напихме се. Бях сам, беше ми тъпо, напих се. Казват, че във виното е истината, обаче в момента никаква истина не виждам на хоризонта, само хора, хора, хора и пове4ето от тях -некви тъпаци. Някои се надуват, щото имат пари, други се надуват, щото нямат пари, трети щото цял живот ги е страх да погледнат някого в очите и да кажат какво мислят (за това ще се подсетя да направя отделна тема), други ги е страх да погледнат себе си. Други имат психически отклонения и така нататък. От хилядолетия Човека си пие. Изобщо как им е хрумнало да правят вино, вместо сок? Случвало ми се е да съм се напил, много да ми се ебе, обаче понеже съм се напил като гъдулка да не ми стане или да ми стане ама за малко :)))))) Или пък аха аха станал ми е да, ама не съвсем. Или пък ръца пръца и да не мога да свърша. Като си помисля за тези работи осъзнавам че пиенето е лошо. Чай си сипа още едно. Тва е така защото няма никой при мене сега и може. Други възможности – мозъка ми си е наред и осъзнава как асфалта пред мен просто неизбежно идва към лицето ми. Ухаааа.  Тръгвам наляво, опитвам се да тръгна надясно обаче още по-силно се засилвам наляво и пак - Опалааа. Лоша работа казвам ви. Сега ми е лесно, щото съм си в нас пред компа ама колко трудно ми е било да си дойда? Добре, че не си спомням как съм се прибирал на автопилот. На другия ден – с дрехите и обувките в леглото, отровен, без пари. Заеби не ми се пише, изобщо тоя пост е само да отбия номера. щото откак станах блогър разбираш ли все ме гложди нещо отвътре, че трябва да пиша често и то някви умни неща.

Утре всичко ще е наред.