Линк към Bloomberg

Това е също така поредното потвърждение на теорията за достигане в периода 2005 – 2006 г. на максимум при глобалния добива след който следва намаляване и спиране. В предния си пост съм разгледал по-детайлно последствията от това и съм дал полезни линкове. Това повишение, както и много други, на пръв поглед несвързани помежду си събития (стачка на превозвачите в БГ заради високата цена на нафтата, повишаване на цените на хранителните продукти в световен мащаб, отказът на Саудитска Арабия да повиши добива на петрол и др.) показват единствено колко скорошни са големите неприятности в световен мащаб. Ето един интересен чарт за историческата цена и добива на петрола, добиван от ОПЕК за периода Януари 1990 -  Май 2007.

На чарта ясно се вижда намаляване на добива, стартиращо някъде в средата на 2005г. Освен това се вижда че през месец Май 2007, или точно преди 1 година петролът е бил около 65$, което е повече от два пъти поскъпване за 1 година.

На този сайт има много интересна информация за добива и цените на петрола в исторически план, което е необходимо на читателя, за да си направи изводи за тенденциите.

Аз лично, възнамерявам да ориентирам плановете си в посока на готовност към нов тип личен и социален живот. Умения за оцеляване, създаване на хранителен запас, преминаване към живот извън големите градове. Вчера например си купих лупа - чудесен инструмент с който в слънчев ден, човек може да си запали огън :) Плановете ми разбирасе са много по-амбициозни (автономно енергийно производство, базирано на алтернативни източници, земеделие, животновъдство), но всяко нещо по реда си. 

На този сайт задълбочено се анализира темата за така наречения Peak Oil – предвидения още през 1956г. от Dr. M. King Hubbert връх в кривата на добив на петрол, след който добивът ще бъде все по-малък, в контраст с растящата нужда от него. Според прогнозата върхът на световния добив е около 2000г. след което следва рязко намаляване с всяка изминала година и спиране на добива. Hubbert също е предвидил и познал пика на добива в Америка 70те години на миналия век. Способите с които в момента човечеството разполага за оползотворяване на алтернативните източници на енергия – слънце, вятър, вода и др. за момента са крайно недостатъчни по мащаб за да заместят петрола и другите фосилни горива като източник на енергия. Например всички соларни фотопанели инсталирани по света взети заедно произвеждат електричество колкото една единствена ТЕЦ. Някои учени с основание са разтревожени, че човечеството не е в състояние да развие алтернативните източници до необходимите нива преди изчерпването на фосилните горива.

Резултатът ще бъде невиждана енергийна криза, която ще води след себе си последствия, които са по-тежки отколкото много хора могат да си представят. Цялата ни цивилизация е основана на петрола, а нямаме адекватен заместител. За добив на уран за атомни централи се използват големи количества петрол и др. фосилни горива. За повечето производства за които можете да се сетите се използват фосилни горива за заводи, фабрики, селскостопански машини. Световният транспорт – камиони, самолети и кораби ще спре. Производството на всякакви видове пластмаси и други петролни деривати ще спре. Милиарди а не милиони хора ще останат без работа. Ще има войни за ресурси, глад в нечувани размери, безредици и насилие.

Историческа продължителност на „Индустриалната Ера“

Енергията е живот. До откриването на петрола или по-скоро до започването на усилената му експлоатация, човечеството е разчитало на слънчевата енергия, която съществува под различни форми (светлина, топлина, вятър, биомаса) за оцеляването си. Тогава обаче населението е било много пъти по-малобройно. Енергията, трупана милиони години под формата на фосилни горива дава на човечеството възможност за безпрецедентно развитие (и размножаване). Когато количеството енергия в голямото уравнение на нашата планета намалее драстично, съвсем логично е да намалее и човешката популация, също драстично. Ще ви оставя да размислите върху темата, като ви препоръчвам да се информирате по-обстойно, както и да помислите как да се подготвите за предстоящите скорошни събития. Който желае да се свърже с мен – anton(at)nevron(dot)com или skype: solunetpirat. Успех.

Ето и няколко полезни връзки:

http://www.fromthewilderness.com/free/ww3/102302_campbell.html

http://www.fromthewilderness.com/free/ww3/111704_end_oil.shtml

http://www.texasmonthly.com/preview/2008-02-01/feature2

http://money.cnn.com/magazines/fortune/fortune_archive/2005/12/26/8364646/

Изгревът е много красив. Денят обещава да е слънчев и хубав. Почти никаква облачност. Земният глобус се върти, около оста си и около слънцето както го е правил от стотици милиони години – от времената, когато по повърхността му са живели съвсем различни организми от днешните. Някои от тях са просъществували стотици хиляди, дори милиони години (за сравнение писана човешка история има от около 5000 години). После са изчезвали при катаклизми и други промени.

Но да се върнем на днешния хубав, топъл и спокоен делничен ден. Американската експедиционна формация от самолетоносачи, крайцери и спомагателни съдове бавно се приближава откъм Арабско море, за да блокира югоизточното крайбрежие на Иран – заливът Оман. На запад – северозапад Оман е свързан с Персийския залив, където е стационирана друга голяма американска военна група от предишната война в Ирак. На изток от Иран се намират Пакистан – съюзник на Америка и Афганистан – с разположени американски и съюзнически гарнизони. Ракетният щит на НАТО и америка вече съществува на един или друг етап на реализация и покрива 85% от територията на Европа и Близкия изток. Израел, въпреки, че няма право на това според международните спогодби разполага с достатъчна ядрена мощ да покрие 3 пъти територията на Иран с ракетни удари. Няма да се впускам в задълбочен анализ за световните икономически и политически процеси довели до решението на американската администрация за започване на военни действия на територията на Иран. Нито за подбудите на Кремъл също да навлезе в Иран със свои сили от север през Каспийско море. Другият голям играч с непроницаема азиятска политика - Китай, също предявява своите претенции, тъй като индустриалната и военната му мощ е нарастнала дотолкова, че необходимостта от суровини го кара да погледне извън границите си, към глобалните залежи. Страхувайки се да не останат с празни ръце от предстоящото преразпределение на световните богатства и други големи държави започват да увеличават военния си потенциал.

Все по-големите армии маршируват с високо вдигнати към небето глави, под прелитащи изтребители и хеликоптери. Създават се нови и нови военни бази, летищата започват да функционират по специален режим под контрола на армията. Танкови и ракетни формирования заемат тактически позиции. В силози по целия свят, обвити в изпарения от течен азот нетърпеливо бучат междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави, а атомните подводници кръстосват океана с неизвестно местоположение и в пълна бойна готовност. Напрежението все повече нараства и за всички хора става ясно, че управляващите кръгове искат война и целенасочено и методично действат в тази посока. Опитите за обществени протести срещу войната в различните държави са решително потушени от полиция и жандармерия – съвременните преториански стражи предназначени да държат с палки, гумени куршуми и други средства масите долу, в случай че някаква по-голяма група се събуди от потребителския си сън с ухание на прах за пране и отблясъци на нови GSM-и.

Първоначално започват военните действия с конвенционално оръжие, които бързо се разрастват на все по-широки фронтове. Градовете в горещите точки за броени дни се превръщат в надупчени от куршуми и малки ракети развалини с миризма на изгоряло месо и кръв. Но тъй като „големите“ се чувстват уверени, всеки във военната сила, която контролира и от безопасността на дълбоките, подсигурени военни щабове, продължават да пращат техника и жива сила в тази смъртоносна игра, която става все по-ожесточена и стръвна. Използват се последни тайни разработки за по-ефективно конвенционално масово поразяване на живата сила на врага.

После в синьото небе, обляно в слънчева светлина политат  десетки ракети, които гонейки се оставят снежнобели следи от хоризонт до хоризонт. Градското население е обхванато от ново и непознато чувство на страх и ужас от предстоящото. Стълпотворения от обезумяли хора панически се опитват да напуснат градовете, само за да се сблъскат с ново и непреодолимо отчаяние – военните не допускат евакуация на градовете, тъй като са предвидили краен недостиг на хранителни запаси вследствие на ядреното изпепеляване на реколтите и твърде вероятното последващо димно и прахово затъмнение. Решението им е да бъде жертвано градското население, което и без друго не произвежда храни и суровини.

Над градовете започват да избухват слънца и за части от секундата превръщат в разтопена маса хиляди квадратни километри сгради, улици и мостове, а биомасата просто се изпарява. Настъпва Ад под небето.

В един отдалечен, безлюден район, върху огромен хълм пробит в сложен лабиринт от античните рудари, стоят малка група хора. Те разполагат с хранителни запаси, дрехи, хладно и огнестрелно оръжие. След като дълго съзерцават невижданата гледка на ядрения залез в далечината те влизат в стария рудник.

Понякога си задавам този въпрос сутрин пред огледалото в банята. Истината е, че никога не съм знаел кой съм. Може би никога няма да разбера. Може би не ме интересува кой съм. 

Знам какво искам да направя. И това е важното. Защото човек се определя от делата си. Всъщност отдавна не бях писал в блога, защото мислите и действията ми бяха заети от една идея, която искам да реализирам и която ще промени (отново) моята реалност, а блога не е такова нещо и идеята отиде с приоритет.

В близкото минало съм променял своята реалност няколко пъти. Откривам, че това може да стане както по стечение на обстоятелствата, така и по моя воля. Разликата е, че когато реалността ми се променя поради стечение на обстоятелствата, само ми се налага да се примирявам (не пускам тото и нямам богата леля на 1000 години), а когато я променям аз, изпитвам задоволство, дори и да ми се налага да се примирявам с някои неща.

Дори неуспехите са по-приемливи когато аз променям реалността си. А и в този случай неуспехите са много по-поучителни. Претърпявал съм много неуспехи, но също така и много успехи. Човек има странното свойство да забравя бързо радостта от успехите си, но да помни дълго горчивината на неуспеха. Той го изпълва със страх и този страх го възпрепятства да опита отново да промени своята реалност. А би трябвало да е точно обратното, защото дори неуспеха е успех (ако си все още жив), тъй като човек се учи от грешките си.

И така – как променям реалността си? Някои казват: „Всъщност много лесно“. Аз бих казал, че всъщност не е чак толкова лесно, но не е непосилно и това е самата истина. Трябва да се постави постижима цел за подобряване на реалността (следва и да се вникне дълбоко в природата на понятията “постижимо и непостижимо“, тъй като много хора днес смятат за непостижими неща, всъщност не особено трудни за постигане) и да се ПРАВИ и да се работи над всеки детайл от общия план за постигане на целта. След това реалността сама се променя. Следва първо да се определи целта, а след това активно да се търсят и намират начини, както и да се действа за постигането на тази цел. Не да се мисли или да се говори за идеята или да се мечтае за нейните плодове и красоти.

Може да се наложи да се преборим със своята леност, но трябва да се почисти полето за действие, да се забият пироните или да се омеси тестото, или да се пренаправи нещо. Каквото трябва – намираме начин и го правим. Ето аз например сега имам инжинерен инженарен енджинерен (даже не знам как се пише тая дума) проблем, който много ме потиска, обаче спира работата по цялостния ми проект – следователно трябва да го разреша по един или друг начин. И тва без образование:)))))  Просто ще намеря информация и начин както това да работи и да продължи нанатък по големия проект. Към целта. И ако целта е постижима и аз съм дал всички свои усилия за постигането и, както и да съм наясно и в мир, и гордост с всички последсвия от моите действия, то тогава аз ще имам и плодовете на моите дела и реалността ми ще се подобри. Тва е.

Кой си ти? Мечтател? ТВ зрител? Потребител? Създател? Човек постигащ целите си, обичащ и обичан от собствената си Съдба и Баба Марта?

Със страх

Без страх 

та дори и да се налага понякога

Защо пием? Какво е това чувство, което ни кара да пием и да се напиваме? Още една бира (седма), още една водка, още една чаша вино? Напрао незнам. Може би е любовта? Какво е любовта? Едно временно психическо разстройство. Или пък самотата ни кара да пием? Моятаааа приятелка бутилкатаааа. В момента не чуствам нито любов, нито самота, само едно приятно, лееекичко чувство, което не мога да опиша. Бях с приятели, беше ми весело, напихме се. Бях сам, беше ми тъпо, напих се. Казват, че във виното е истината, обаче в момента никаква истина не виждам на хоризонта, само хора, хора, хора и пове4ето от тях -некви тъпаци. Някои се надуват, щото имат пари, други се надуват, щото нямат пари, трети щото цял живот ги е страх да погледнат някого в очите и да кажат какво мислят (за това ще се подсетя да направя отделна тема), други ги е страх да погледнат себе си. Други имат психически отклонения и така нататък. От хилядолетия Човека си пие. Изобщо как им е хрумнало да правят вино, вместо сок? Случвало ми се е да съм се напил, много да ми се ебе, обаче понеже съм се напил като гъдулка да не ми стане или да ми стане ама за малко :)))))) Или пък аха аха станал ми е да, ама не съвсем. Или пък ръца пръца и да не мога да свърша. Като си помисля за тези работи осъзнавам че пиенето е лошо. Чай си сипа още едно. Тва е така защото няма никой при мене сега и може. Други възможности – мозъка ми си е наред и осъзнава как асфалта пред мен просто неизбежно идва към лицето ми. Ухаааа.  Тръгвам наляво, опитвам се да тръгна надясно обаче още по-силно се засилвам наляво и пак - Опалааа. Лоша работа казвам ви. Сега ми е лесно, щото съм си в нас пред компа ама колко трудно ми е било да си дойда? Добре, че не си спомням как съм се прибирал на автопилот. На другия ден – с дрехите и обувките в леглото, отровен, без пари. Заеби не ми се пише, изобщо тоя пост е само да отбия номера. щото откак станах блогър разбираш ли все ме гложди нещо отвътре, че трябва да пиша често и то някви умни неща.

Утре всичко ще е наред.

И така.

Възнамерявам, като се запролети малко, да кажем 20 градуса вечерта, да запретна ръкави с верните другари, да идем до общината. Да поискаме, не – да вземем разрешение (дразни ме момента, че трябва от някого да искам разрешение за нещо, но иначе полицаите ще го разтурят) за „Пролетен празник на квартала“, който ще се проведе в уречен ден да кажем от 1600 до 2400 часа. После се хващаме и домъкваме най-големите тонколони и усилватели до които се добараме. Ще се погрижим и за всякакви видове ламби, блицове и лазАри. Ще разчитам на това, че с браточката имаме най-яката музика за купони, която непрекъснато обогатяваме с нови и добре забравени стари парчета за кълчотене. Може да поканим и кварталните музиканти да си изпеят парчетата - рапъри, метъли и всякви други туристи. Всичко ще включим в контакта на близкото кафе. Шефа му ще се навие веднага, щото бирата ще е от него (а той и без тва не е цъфнал и вързал). Предварително ще кажа на всички мои познати да кажат на всички техни познати да кажат на всички техни познати за купона. Ще разлепим ксерокопия на афиши навсякъде. Всички са поканени. Няма вход, няма ташак. Има музика, танци, бира, много купонджии (малко полицаи, да пазят да не се сбият по-буйните). И просто ще се разбием докато не ни изгонят. 

Тва е.

„Като си търсиш жена, баба, все едно си на пазара за диня. Чукнеш тази, чукнеш онази. Целия пазар ако трябва ще изчукаш. Която ти чукне на зряло – нея взимаш.“

Artist: Ministry Album: The Last Sucker Track: Life Is Good

Един от туристите, които отговорния, интелигентен добряк Буш и компания пращат редовно на екскурзия в страната на Шехеразада разказва:

What do you say to the ones you love
About the violence you’ve seen?
Third time back from the war in Iraq
A never ending dream
Bodies & limbs scattered all over town
It’s all I ever see
Come back home to the same ol’ shit
There’s nothing here for me

Life is good!

What do you say to the best of friends
When they ask what it’s like?
I tell them I kill everything that moves
Within my rifle site
I look into the eyes of my unborn child
And I tell you what I see
The same damn eyes as a day old corpse
On a highway full of IEDs (Improvised Explosive Devices)

Life is good!

What do you say to the guy on the street
Who wants to shake your hand
I’d rather take him down then talk to him later
You wouldn’t understand
I didn’t ever really wanna be this way
But this is what I’ve become
Can’t wait to see my unit again
To live and die by the gun

Life is good!

Растенията са единственият организъм на тази планета, който от светлинна енергия и соли създава биомаса. Всички останали организми трансформират един вид биомаса в друг.

„A famous middle-aged rock’n'roller called me last week to thank me
for speaking out against the war, only to tell me he could not speak
himself because he fears repercussions… If you oppose this
administration, there can and will be ramifications“

Watch yourself
Someone’s watching
Watching you
Big brother
Will discover
Just what you do

Преди да споделя с вас някоя кулинарна рецепта, интересно преживяване сред природата или друга безметежна тема, може би за любовта, бих искал да обърна внимание на един актуален и все пак подценяван и дори неосъзнат от мнозинството съвременни хора въпрос.

Контролът върху информацията. Глобално.

Никой не би оспорил нуждата на управляващите през вековете от тотален контрол. Друг път ще се впусна в разсъждения относно по принцип заложената в човека нужда да контролира събитията от заобикалящия го свят. За момента ще се концентрирам върху настоящето и днешните подходи за упражняване на контрол върху информацията от страна на заинтересовани страни. Правя го, защото ми се струва, че много от съвременниците ми, не осъзнават стегналата се около вратовете им примка на контрола върху информацията, замаскирана под гръмки имена (USA Patriot Act) и претексти за борба с някаква обща заплаха. За тези които си мислят, че от 2009 и нашата полиция ще започне да следи пощата и скайпа ни, само ще кажа, че преди 2 години (2005) бях извикан в полицията да давам обяснения за имейл с 2 снимки от една екскурзия, които бях изпратил на един тип, който се оказа че те издирват (не пожелаха да ми кажат за какво го търсят, само че бил „опасен“). Тук не става въпрос за кой какъв е, а за това, че още тогава нашите куки го правеха. Лондон – практически на всеки ъгъл има камера, която дори и частна е свързана с цялостната система на лондонската полиция за следене. А при условие, че в Гугъл Ърт мога да си видя блока с паркираните отпред коли, представям си какво могат да виждат военните. Та на въпроса. Какво им пречи, притежавайки милиарди $$$ бюджет, както и сървъри дето и в звездни войни не са ги виждали, да записват на едни голеееми хардове за всяко божие IP по белия свят (нали нета си е военна разработка, та всеки е заведен под номер), всеки бит информация, всеки разговор по стационарните или мобилните мрежи. Осъзнаваш ли, че дори когато не говориш по мобилния си телефон той пак е включен има микрофон и е във връзка с клетката на отсрещния покрив? Просто си те записват за по-късна употреба. В един хубав ден ти се оказваш лице, представляващо интерес за системата, дали заради политическите си убеждения (напоследък това избледнява), религиозната си принадлежност, фирмената информация, която притежаваш, далаверата, която въртиш или просто защото си правил любов с дъщерята на някой патриций с връзки в системата. В базата данни (големите хардове) се намират всички ти проведени телефонни разговори, цялата ти интернет комункикация (криптирана или не – всяко криптиране е измислено заедно с декриптирането), както и историята на посетените от теб сайтове. А? Заеби да се бориш с такава система. Просто се дръж прилично и си пази тайните извън нета и телефоните.