Изгревът е много красив. Денят обещава да е слънчев и хубав. Почти никаква облачност. Земният глобус се върти, около оста си и около слънцето както го е правил от стотици милиони години – от времената, когато по повърхността му са живели съвсем различни организми от днешните. Някои от тях са просъществували стотици хиляди, дори милиони години (за сравнение писана човешка история има от около 5000 години). После са изчезвали при катаклизми и други промени.
Но да се върнем на днешния хубав, топъл и спокоен делничен ден. Американската експедиционна формация от самолетоносачи, крайцери и спомагателни съдове бавно се приближава откъм Арабско море, за да блокира югоизточното крайбрежие на Иран – заливът Оман. На запад – северозапад Оман е свързан с Персийския залив, където е стационирана друга голяма американска военна група от предишната война в Ирак. На изток от Иран се намират Пакистан – съюзник на Америка и Афганистан – с разположени американски и съюзнически гарнизони. Ракетният щит на НАТО и америка вече съществува на един или друг етап на реализация и покрива 85% от територията на Европа и Близкия изток. Израел, въпреки, че няма право на това според международните спогодби разполага с достатъчна ядрена мощ да покрие 3 пъти територията на Иран с ракетни удари. Няма да се впускам в задълбочен анализ за световните икономически и политически процеси довели до решението на американската администрация за започване на военни действия на територията на Иран. Нито за подбудите на Кремъл също да навлезе в Иран със свои сили от север през Каспийско море. Другият голям играч с непроницаема азиятска политика - Китай, също предявява своите претенции, тъй като индустриалната и военната му мощ е нарастнала дотолкова, че необходимостта от суровини го кара да погледне извън границите си, към глобалните залежи. Страхувайки се да не останат с празни ръце от предстоящото преразпределение на световните богатства и други големи държави започват да увеличават военния си потенциал.
Все по-големите армии маршируват с високо вдигнати към небето глави, под прелитащи изтребители и хеликоптери. Създават се нови и нови военни бази, летищата започват да функционират по специален режим под контрола на армията. Танкови и ракетни формирования заемат тактически позиции. В силози по целия свят, обвити в изпарения от течен азот нетърпеливо бучат междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави, а атомните подводници кръстосват океана с неизвестно местоположение и в пълна бойна готовност. Напрежението все повече нараства и за всички хора става ясно, че управляващите кръгове искат война и целенасочено и методично действат в тази посока. Опитите за обществени протести срещу войната в различните държави са решително потушени от полиция и жандармерия – съвременните преториански стражи предназначени да държат с палки, гумени куршуми и други средства масите долу, в случай че някаква по-голяма група се събуди от потребителския си сън с ухание на прах за пране и отблясъци на нови GSM-и.
Първоначално започват военните действия с конвенционално оръжие, които бързо се разрастват на все по-широки фронтове. Градовете в горещите точки за броени дни се превръщат в надупчени от куршуми и малки ракети развалини с миризма на изгоряло месо и кръв. Но тъй като „големите“ се чувстват уверени, всеки във военната сила, която контролира и от безопасността на дълбоките, подсигурени военни щабове, продължават да пращат техника и жива сила в тази смъртоносна игра, която става все по-ожесточена и стръвна. Използват се последни тайни разработки за по-ефективно конвенционално масово поразяване на живата сила на врага.
После в синьото небе, обляно в слънчева светлина политат десетки ракети, които гонейки се оставят снежнобели следи от хоризонт до хоризонт. Градското население е обхванато от ново и непознато чувство на страх и ужас от предстоящото. Стълпотворения от обезумяли хора панически се опитват да напуснат градовете, само за да се сблъскат с ново и непреодолимо отчаяние – военните не допускат евакуация на градовете, тъй като са предвидили краен недостиг на хранителни запаси вследствие на ядреното изпепеляване на реколтите и твърде вероятното последващо димно и прахово затъмнение. Решението им е да бъде жертвано градското население, което и без друго не произвежда храни и суровини.
Над градовете започват да избухват слънца и за части от секундата превръщат в разтопена маса хиляди квадратни километри сгради, улици и мостове, а биомасата просто се изпарява. Настъпва Ад под небето.
В един отдалечен, безлюден район, върху огромен хълм пробит в сложен лабиринт от античните рудари, стоят малка група хора. Те разполагат с хранителни запаси, дрехи, хладно и огнестрелно оръжие. След като дълго съзерцават невижданата гледка на ядрения залез в далечината те влизат в стария рудник.
